Action Status Quo in Bulgarian (the Bulgarian Perfect Forms) as a Morphological Category, and the Perfect in Western European Languages (French, English, German) in a Participial Context

This comparative research focuses on “action status quo” as a morphological category, presented extraordinarily, in a participial context. Its core is the marked grammeme resultativeness. Structurally, the study is divided into four chapters. The first raises the issue of awareness of resultative meaning in the process of language development in Bulgarian. The second chapter is an overview of statements on resultativeness in Western European linguistics (based on material from French, German and English). The traditional understanding of the expression of resultativeness as a meaning inherent in the verbal system (and of perfect forms in particular) is purposefully separated from the presentation of resultativeness as a participial grammaticalized meaning (according to K. Kutsarov’s model). Chapter 3 discusses the linguistic means underlying the functional-semantic fields of perfectivity in the three Western languages as compared to Bulgarian. Clearly differentiated are the meanings perfectness and perfectivity. Chapter 4 presents voice meanings in the languages compared. There are two annexes. The first contains all resultative forms of the original French text of Exupéry's The Little Prince and their translated correspondences in Bulgarian, German and English. The second contains an analysis of the excerpted forms, illustrated with various graphs summarizing our observations and conclusions. Във фокуса на контрастивното изследване е морфологичната категория състояние на действието, която се представя неординарно в партиципиален контекст. Ядро е маркираната грамема резултативност. В структурно отношение материалът в изложението е разпределен в четири глави. Първата поставя проблема за осъзнаването на резултативното значение в процеса на езиковия развой, отразен в граматичната литература, посветена на българския език. Втора глава представлява преглед на постановките за явлението резултативност в западноевропейската лингвистика (върху материал от френски, немски и английски език). Традиционният прочит на резултативното изразяване като значение, присъщо на глаголната система (и по-конкретно на перфектните форми), е съзнателно отделен от представянето на резултативността като партиципиално граматикализирано значение (по модела на К. Куцаров). В глава трета са разгледани езиковите средства, изграждащи функционално-семантичните полета на перфективността в трите западни езика в съпоставка с българския език. Диференцирани са значенията перфектност и перфективност. Четвърта глава представя залоговите значения в съпоставяните езици. Обособени са две приложения. Първото представлява извадка на всички резултативни форми от оригиналния текст на френски език на „Малкият принц“ и преводните им съответствия на български, немски и английски език. Второто съдържа анализ на ексцерпираните форми, който е онагледен с различни графики, обобщаващи наблюденията и изводите ни.