Intellectual and Religious Elites in the Levant and Their Attitudes towards the Policies of the Ayyubid Dynasty in the Period 1174–1250 AD

Дисертацията изследва ролята на интелектуалните и религиозните елити в Леванта и тяхното отношение към управлението на Аюбидската династия (1174–1250 г.) в политическата, административната, военната, културната, социално-икономическата и конфесионалната сфера. Основна цел на изследването е да запълни празнотите в досегашните изследвания, които се опират на непълни и изопачени исторически разкази, създаващи негативна стереотипна представа за сблъсъка между ислямската и западната цивилизация по времето на кръстоносните походи, за да предложи религиозно непредубеден поглед върху ролята и отношението на ислямските учени към управлението на Аюбидите въз основа на извори на арабски, латински, европейски, персийски и турски извори и на широк спектър от европейски ориенталистични изследвания. Използвани са методи от социалната история, съчетани с индуктивен, описателен, аналитичен и критически подходи. Важен извод в изследването е, че ролята на религиозните и интелектуалните елити варира според тяхната връзка с владетелите, собствения им потенциал и различни социални обвързаности. Съществена констатация е, че системата на вакъфите, възникнала като инструмент за социална справедливост, е използвана от аюбидските владетели за постигането на политически, военни и религиозно-конфесионални цели, като по такъв начин оказва влияние върху формирането на ролята на учените и върху тяхното отношение към политиката на династията. The dissertation examines the attitudes and roles of the intellectual and religious elites in the Levant towards the policies of the Ayyubid Dynasty (1174–1250 AD) in the political, administrative, military, cultural, social, economic, religious, and doctrinal domains. A key objective of the study is to fill the gaps in earlier research based on incomplete and distorted historical accounts that suggest a negative stereotype of the clash between Islamic and Western civilizations during the Crusades. In so doing, the dissertation offers a religiously unbiased insight into the attitudes and roles of Islamic scholars towards the Ayyubid regime by drawing on Arab, Latin, European, Persian, and Turkish sources, as well as a wide range of European Orientalist works on the Crusades. To achieve these objectives, methods from the field of social history are combined with inductive, descriptive, analytical, and critical-historical approaches. A major finding of the study is that the attitudes and roles of the intellectual and religious elites varied according to their relationship to the rulers, their capabilities, loyalties, and social affiliations. Another key finding is that the Islamic waqf, originally an instrument of social justice, was used by Ayyubid rulers to achieve political, military, and sectarian goals, thus intervening in the shaping of the attitudes and roles of the Islamic scholars towards the policies of this dynasty.